диспозитив
[dispozitiv]
- Ударение
- диспозити'в
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дис-по-зи-тив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- диспозитиви
Как се пише диспозитив
Думата се пише с и в първата сричка (от лат. dis-) и с о във втората (от positio). Не бива да се бърка с деспот.
Етимология
Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:dispositif / dispositus
Заета от френското 'dispositif', произлизащо от латинското 'dispositus' (подреден, разположен). В юридическата терминология навлиза като термин, обозначаващ разпоредителната част на съдебно решение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- диспозитив на съдебно решение
- диспозитив на присъда
- влязъл в сила диспозитив
Популярни търсения и запитвания за диспозитив
какво е диспозитив, диспозитив или деспозитив, диспозитив или диспозетив, диспозитив или дйспозитив, диспозитив или диспузитив, диспозитив или диспозйтив, диспозитив или диспозитйв, деспозитив или диспозетив, деспозитив или дйспозитив, деспозитив или диспузитив, деспозитив или диспозйтив, деспозитив или диспозитйв, диспозетив или дйспозитив, диспозетив или диспузитив, диспозетив или диспозйтив, диспозетив или диспозитйв, дйспозитив или диспузитив, дйспозитив или диспозйтив, дйспозитив или диспозитйв, диспузитив или диспозйтив, диспузитив или диспозитйв, диспозйтив или диспозитйв