династичен
[dinasˈtit͡ʃɛn]
династичен значение:
1. (история/политика) Който се отнася до династия или до членовете на владетелски род.
- Ударение
- династѝчен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- ди-нас-ти-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- династични
Примери за използване на династичен
(история/политика)
- Двете държави сключиха династичен брак за укрепване на мира.
- В страната възникнаха остри династични спорове за наследството на трона.
Синоними на династичен
Как се пише династичен
Думата се пише с и в първата сричка (чуждица).
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:dynasteia
От гръцки *dynasteia* (власт, господство) през френски *dynastique* или руски *династический*.
Употреба
Чести словосъчетания:
- династичен брак
- династични интереси
- династична криза