димя
[diˈmjɐ]
димя значение:
1. (пряко) Изпускам, отделям дим (при горене или тлеене).
2. (преносно) Вдигам се, изпарявам се под формата на пара или мъгла.
- Ударение
- димя̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- ди-мя
- Вид
- несвършен
- Преходност
- непреходен
- Спрежение
- II спрежение
Примери за използване на димя
(пряко)
- Коминът на къщата димеше в студената сутрин.
(преносно)
- Над реката димеше гъста сутрешна мъгла.
Синоними на димя
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дымъ
Общославянски корен, сроден с латинското 'fumus' и санскритското 'dhumas'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- коминът дими
- огънят дими