Енциклопения на българския език

диелектричен

[diɛlɛkˈtrit͡ʃɛn]

диелектричен значение:

1. (физика/електротехника) Който се отнася до диелектрик (изолатор); който има свойството да не провежда електрически ток.
Ударение
диелектрѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ди-е-лек-три-чен
Род
мъжки
Мн. число
диелектрични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диелектричен

(физика/електротехника)
  • Използвахме материал с висока диелектрична проницаемост.
  • Диелектричните ръкавици предпазват от токов удар.

Синоними на диелектричен

Антоними на диелектричен

Как се пише диелектричен

Пише се с и след д (ди-), а не с я.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:dia + elektron
Образувано от гръцката представка dia- (през) и 'електричен'. Терминът се отнася до материали, през които преминава електрическо поле, без да провеждат ток.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • диелектрична проницаемост
  • диелектрични загуби
  • диелектрична якост