диво

[ˈdivo]

диво значение:

1. (пряко) По начин, присъщ на диво животно или човек; свирепо, необуздано, грубо.

2. (преносно) В много силна степен; изключително много (засилващо значение).

3. (жаргон) Чудесно, страхотно, впечатляващо.

Ударение: дѝво
Част на речта: наречие, прилагателно име
Сричкоделение: ди-во
Род: среден

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на диво

(пряко)

Кучето изръмжа диво и се хвърли напред.
Тя се разсмя диво, стряскайки всички в стаята.

(преносно)

Стана ми диво скучно по време на лекцията.
Той ревнуваше диво от всеки неин поглед.

(жаргон)

Партито беше просто диво!
Това е диво парче.

Синоними на диво

свирепо, необуздано, зверски, адски, ужасно, много, страхотно, жестоко, супер

Антоними на диво

кротко, питомно, тъпо, скучно

Как се пише диво

Грешни изписвания: дйво, диву

Думата се изписва с 'и'. Не се променя при членуване, когато е наречие.

Етимология

Произход:Праславянски

Оригинална дума:*divъ

Произлиза от праславянския корен *divъ (дивя се, чудя се), който преминава в старобългарското 'дивъ'. Първоначалното значение е свързано с нещо, което предизвиква удивление, а по-късно се развива в смисъл на 'некултивиран', 'живеещ в природата'.

Употреба

Чести словосъчетания:

диво животно
диво място
диво щастлив