Енциклопения на българския език

дивачка

[diˈvat͡ʃkɐ]
Ударение
дива̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-вач-ка
Род
женски
Мн. число
дивачки
Докладвай грешка в описанието

Как се пише дивачка

Грешни изписвания: дивашка, дйвачка, дивъчка
Пише се с ч, тъй като е образувано с наставката -ка към корен, завършващ на к (дивак -> дивачка), където настъпва палатализация (к -> ч).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дивъ
Женска форма на съществителното 'дивак', произлизащо от прилагателното 'див'.