делничност
[ˈdɛlnit͡ʃnost]
делничност значение:
1. (пряко) Качество или състояние на това, което е свързано с всекидневието; липса на празничност или изключителност.
- Ударение
- дéлничност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- дел-нич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- делничности
Примери за използване на делничност
(пряко)
- Сивотата и делничността на пейзажа потискаха въображението му.
- Тя се опитваше да избяга от делничността на семейния живот.
Синоними на делничност
Антоними на делничност
Как се пише делничност
Думата се пише с едно 'н'. Абстрактни съществителни, завършващи на -ост, образувани от прилагателни на -ен (делничен), се пишат с едно 'н'. Двойно 'н' се пише само ако прилагателното завършва на -нен.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:делник
Произлиза от съществителното 'делник' (работен ден) + наставката за абстрактни съществителни '-ост'. Коренът 'дел' е свързан със старобългарското 'дѣлъ' (работа, дело).
Употреба
Чести словосъчетания:
- скучна делничност
- сива делничност
- потъвам в делничност