Енциклопения на българския език

делник

[ˈdɛlnik]

делник значение:

1. (време) Работен ден; ден от седмицата, който не е празник или почивен ден.
2. (преносно) Всекидневие, изпълнено с обичайни грижи и труд; прозаичност.
Ударение
дѐлник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дел-ник
Род
мъжки
Мн. число
делници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на делник

(време)
  • Магазинът работи само в делник.
  • В делник трафикът в центъра е ужасен.
(преносно)
  • Сивият делник го потискаше.
  • Тя се опита да внесе малко красота в скучния делник.

Антоними на делник

Как се пише делник

Грешни изписвания: делнйк
Пише се с е. Образувано от корена 'дел-'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:дело
Произлиза от съществителното 'дело' (работа, труд) + суфикс '-ник'. Буквално означава ден за работа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сив делник
  • трудов делник
Фразеологизми:
  • делник и празник

Популярни търсения и запитвания за делник