декубитус
[dɛˈkubitus]
- Ударение
- деку̀битус
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-ку-би-тус
- Род
- мъжки
- Мн. число
- декубитуси
Как се пише декубитус
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:decubitus
От латинското decumbere (лежа, лягам си). Първоначално означава 'положение на тялото в легнало състояние', по-късно се специализира за раните, получени от залежаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- антидекубитален дюшек