Енциклопения на българския език

декорация

[dɛkoˈrat͡sijɐ]

декорация значение:

1. (изкуство/дизайн) Съвкупност от елементи, служещи за украса на помещение, предмет или сграда; художествено оформление.
2. (театър/кино) Художествено изработена обстановка на сцената (пейзаж, интериор), която създава илюзия за мястото на действие.
3. (общо) Самият процес на украсяване.
Ударение
декора̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-ко-ра-ци-я
Род
женски
Мн. число
декорации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на декорация

(изкуство/дизайн)
  • Коледната декорация на магазина привличаше клиенти.
  • Интериорната декорация включваше картини и вази.
(театър/кино)
  • Смяната на декорацията между действията отне десет минути.
  • Филмът спечели награда за най-добри костюми и декорация.
(общо)
  • Започнахме декорацията на тортата.

Как се пише декорация

Думата се пише с е и о в корена (чуждица от лат. decoratio). Завършва на -ция.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:decoratio
От латинското 'decoratio' (украсяване), производно на 'decor' (красота, изящество). В българския език навлиза през западноевропейските езици (френски: décoration).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вътрешна декорация
  • сценична декорация
  • декорация за стена
декорация : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник