Енциклопения на българския език

декламирам

[dɛklɐˈmirɐm]

декламирам значение:

1. (изкуство) Изговарям художествен текст (най-често стихотворение) изразително, с приповдигнат тон и подходяща интонация.
2. (преносно) Говоря приповдигнато, неестествено или патетично, често без искрено чувство; произнасям кухи фрази.
Ударение
декламѝрам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
де-кла-ми-рам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
I спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на декламирам

(изкуство)
  • Ученикът стана и започна да декламира Вазовото стихотворение.
  • Актрисата декламира монолога с невероятна емоция.
(преносно)
  • Не ми декламирай за морал, след като сам го нарушаваш.
  • Политиците декламират лозунги, но не предлагат решения.

Как се пише декламирам

Думата е чуждица и следва правописа на източника, но е адаптирана към българската фонетика. Пише се с е в първата сричка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:declamare
Заета чрез западноевропейски езици (френски 'déclamer', немски 'deklamieren'). От латинското 'declamare' (упражнявам се в реторика, говоря гръмко).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • декламирам стихове
  • декламирам патосно
декламирам : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник