двупосочен
[dvupoˈsɔt͡ʃɛn]
двупосочен значение:
1. (пряко) Който се извършва, движи или е насочен в две противоположни посоки (за движение, транспорт, път).
2. (преносно) Който се отнася до две страни, който е взаимен или реципрочен.
- Ударение
- двупосо̀чен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- дву-по-со-чен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- двупосочни
Примери за използване на двупосочен
(пряко)
- Улицата стана двупосочна след ремонта.
- Двупосочният билет е по-изгоден от два еднопосочни.
(преносно)
- Комуникацията между тях е двупосочен процес.
- Имаше двупосочен обмен на информация между ведомствата.
Синоними на двупосочен
Антоними на двупосочен
Как се пише двупосочен
Сложните прилагателни имена, образувани от съчетание на числително и съществително име, се пишат слято.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:две + посока
Сложена дума, образувана от числителното 'две' и съществителното 'посока' с наставка '-ен'. Собствено българска лексикална единица.
Употреба
Чести словосъчетания:
- двупосочен билет
- двупосочно движение
- двупосочна връзка
Популярни търсения и запитвания за двупосочен
какво е двупосочен, двупосочен или двупосочън, двупосочен или дву-посочен, двупосочен или двопосочен, двупосочен или двупусочен, двупосочен или двупосучен, двупосочън или дву-посочен, двупосочън или двопосочен, двупосочън или двупусочен, двупосочън или двупосучен, дву-посочен или двопосочен, дву-посочен или двупусочен, дву-посочен или двупосучен, двопосочен или двупусочен, двопосочен или двупосучен, двупусочен или двупосучен