Енциклопения на българския език

дворище

[ˈdvɔriʃtɛ]

дворище значение:

1. (пряко) Голям, обширен двор.
2. (архаично/диалектно) Празно място, където е имало къща или постройка; запустял двор.
Ударение
дво̀рище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
дво-ри-ще
Род
среден
Мн. число
дворища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дворище

(пряко)
  • Къщата беше малка, но дворището беше огромно и зелено.
  • Децата тичаха из цялото дворище.
(архаично/диалектно)
  • От старата воденица беше останало само едно буренясало дворище.
  • Купиха старото дворище, за да строят вила.

Синоними на дворище

Как се пише дворище

Грешни изписвания: двориште, Двурище, Дворйще
Думата завършва на -ище, характерна наставка за място в среден род. Пише се с 'щ'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дворъ
Производна дума от 'двор' с наставката '-ище', която често обозначава място или уголемено пространство.