Енциклопения на българския език

даряване

[dɐˈrʲavɐnɛ]

даряване значение:

1. (пряко) Действието по безвъзмездно предоставяне на нещо (имущество, права, предмети) на друго лице.
2. (медицина) Доброволно предоставяне на кръв, тъкани или органи за медицински цели (трансфузия или трансплантация).
Ударение
даря'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
да-ря-ва-не
Род
среден
Мн. число
дарявания
Възвратна форма
самодаряване (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на даряване

(пряко)
  • Даряването на книги на библиотеката е благороден жест.
  • Процедурата по даряване на имот изисква нотариална заверка.
(медицина)
  • Кампанията за безвъзмездно даряване на кръв започва утре.
  • Законът регулира строго даряването на органи.

Антоними на даряване

Как се пише даряване

Грешни изписвания: дарявъне, дъряване
Думата се пише с 'я' в корена (променливо я), което се запазва, тъй като е в ударена сричка пред твърда сричка.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:даръ
Произлиза от общославянския корен *darъ (дар). Формирано е като отглаголно съществително от глагола 'дарявам' чрез суфикса '-не'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • даряване на кръв
  • даряване на органи
  • акт на даряване
  • договор за даряване