Енциклопения на българския език

далавераджия

[dɐ.lɐ.vɛˈra.d͡ʒi.jɐ]

далавераджия значение:

1. (разговорно) Човек, който се занимава с нечестни сделки, спекулации или дребни измами с цел лична облага.
2. (разговорно) Човек, който умее да урежда нещата си по неформален, често заобиколен начин.
Ударение
далавера̀джия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
да-ла-ве-ра-джи-я
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
мъжки
Мн. число
далавераджии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на далавераджия

(разговорно)
  • Той е известен квартален далавераджия, който препродава стари коли.
  • Не му вярвай, голям далавераджия е и ще те излъже с парите.
(разговорно)
  • Трябва ни някой опитен далавераджия, за да намерим билети за мача в последния момент.

Антоними на далавераджия

Как се пише далавераджия

Думата завършва на -ия, а формата за множествено число на -ии (далавераджии).

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:dalavere
Произлиза от турската дума 'dalavere' (измама, хитрост), комбинирана с продуктивната за българския език турска наставка за деятел '-джия'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дребен далавераджия
  • голям далавераджия