Енциклопения на българския език

гръмотевица

[grɐmoˈtɛvit͡sa]

гръмотевица значение:

1. (метеорология) Силният звуков тътен, който съпровожда светкавицата по време на буря, причинен от рязкото разширяване на въздуха при електрически разряд.
2. (преносно) Силен, стряскащ звук или новина; заплаха.
Ударение
гръмотѐвица
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гръ-мо-те-ви-ца
Род
женски
Мн. число
гръмотевици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гръмотевица

(метеорология)
  • След ослепителната светкавица се чу страшна гръмотевица.
(преносно)
  • Думите му паднаха като гръмотевица в тихата стая.

Синоними на гръмотевица

Как се пише гръмотевица

В първата сричка се пише ръ (от гръм), а във втората неударена гласна се пише о.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:громъ
Свързана с корена 'гръм' (старобълг. 'громъ') + разширение с наставки, характерни за звукоподражателни или явленски съществителни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гръмотевица и светкавица
  • святка гръмотевица
Фразеологизми:
  • като гръм от ясно небе
гръмотевица : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник