Енциклопения на българския език

граничен

[grɐˈnitʃɛn]

граничен значение:

1. (география и администрация) Който се намира на границата, близо до нея или се отнася до охраната и режима на границата.
2. (преносно) Който бележи краен предел; пределен, екстремен.
3. (психология и медицина) Състояние, което е междинно между норма и патология.
Ударение
гранѝчен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
гра-ни-чен
Род
мъжки
Мн. число
гранични
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на граничен

(география и администрация)
  • Навлизаме в граничната зона.
  • Граничният контрол беше засилен заради празниците.
(преносно)
  • Машината работи при гранично натоварване.
  • Това е граничен случай, който трудно се класифицира.
(психология и медицина)
  • Пациентът е диагностициран с гранично личностно разстройство.

Синоними на граничен

Антоними на граничен

Как се пише граничен

Грешни изписвания: гръничен, гранйчен
Правописът следва стандартните правила за образуване на прилагателни от съществителни, завършващи на -ца (граница -> граничен).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:граница
Производно от съществителното 'граница' + наставка '-ен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • граничен пункт
  • гранична полиция
  • гранична стойност
  • гранично състояние
граничен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник