Енциклопения на българския език

град

[ɡrat]

град значение:

1. (география) Голямо населено място, представляващо административен, стопански и културен център, чието население не се занимава основно със земеделие.
2. (метеорология) Вид валеж от ледени зърна с различна големина, който пада обикновено през лятото при гръмотевична буря; градушка.
Ударение
гра̀д
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
град
Род
мъжки
Мн. число
градове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на град

(география)
  • София е най-големият град в България.
  • Животът в големия град е динамичен и напрегнат.
(метеорология)
  • След обяд заваля силен град и унищожи реколтата.
  • Ледените късове от града бяха с големина на орех.

Антоними на град

Как се пише град

Грешни изписвания: грат
Проверка на правописа при обеззвучаване на крайната съгласна 'д': Проверява се чрез формата за множествено число (градове) или членуваната форма (градът), където 'д' се чува ясно.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:градъ / градь
Думата е омоним с два различни произхода. 1. (Селище) От праславянското *gordъ („оградено място“, „крепост“). Сродна с немското Garten и английското garden/yard. 2. (Валеж) От праславянското *gradъ („лед“, „градушка“).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • родно място
  • областен град
  • столичен град
  • ситен град
Фразеологизми:
  • град да го бие
  • ни село, ни град
  • през куп за грош

Популярни търсения и запитвания за град

град : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник