Енциклопения на българския език

горица

[ɡoˈritsɐ]

горица значение:

1. (пряко) Малка гора; горичка.
2. (поетично) Гальовно наименование на гора, често срещано в народните песни.
Ударение
горѝца
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-ри-ца
Род
женски
Мн. число
горици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на горица

(пряко)
  • Зад селото се зеленееше млада горица.
(поетично)
  • „Горо ле, горице, имаш ли вода студена?“

Синоними на горица

Как се пише горица

Грешни изписвания: гурица, Гурица, Горйца
Думата се пише с о в първата сричка (проверка: гора).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гора
Умалителна форма на думата „гора“, образувана с наставката „-ица“. Характерна за фолклорното творчество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • зелена горица
  • млада горица