Енциклопения на българския език

годишен

[goˈdiʃɛn]
Ударение
годѝшен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
го-ди-шен
Род
мъжки
Мн. число
годишни
Докладвай грешка в описанието

Как се пише годишен

Грешни изписвания: годишин, гудишен, годйшен
Прилагателното завършва на -ен. При членуване (м.р.) гласната 'е' отпада: годишния(т).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:година
Производно от съществителното 'година' с наставка '-шен' (или '-ишен'), характерна за прилагателни, означаващи времеви период.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • годишен отчет
  • годишен доход
  • годишен отпуск
  • годишни времена