Енциклопения на българския език

говорилня

[ɡovoˈrilnʲɐ]

говорилня значение:

1. (пряко/разговорно) Място или помещение, където се говори много, шумно и безредно.
2. (преносно/пейоративно) Събрание, институция или парламент, където се водят безплодни спорове без реални резултати.
Ударение
говорѝлня
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
го-во-рил-ня
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
говорилни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на говорилня

(пряко/разговорно)
  • Офисът се превърна в говорилня и никой не можеше да работи.
(преносно/пейоративно)
  • Народът е уморен парламентът да бъде просто една говорилня.

Синоними на говорилня

Антоними на говорилня

Как се пише говорилня

Пише се с и (от глагола 'говори'), завършва на -лня.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:говоря
Образувана от глагола 'говоря' с наставката -лня, означаваща място за извършване на действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безполезна говорилня
  • обща говорилня