Енциклопения на българския език

гностик

[gnoˈstik]

гностик значение:

1. (Религия и Философия) Последовател на гностицизма – религиозно-философско течение от късната античност, което смята, че спасението на душата се постига чрез специално тайно познание (гносис).
Ударение
гно̀стик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
гно-стик
Род
мъжки
Мн. число
гностици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гностик

(Религия и Философия)
  • Древните гностици са вярвали в дуализма на материята и духа.
  • Като гностик, той търсеше истината отвъд догмите на официалната църква.

Антоними на гностик

Как се пише гностик

Грешни изписвания: гнустик, гностйк
Пише се с о в корена.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:γνωστικός (gnostikos)
От старогръцки, означаващо 'познаващ', 'знаещ'. Свързано е с 'gnosis' (знание, познание).