Енциклопения на българския език

гнетя

[ɡnɛˈtʲa]

гнетя значение:

1. (пряко) Притискам силно, стягам, мачкам нещо (остаряла употреба, често за грозде или тежест).
2. (преносно) Извършвам насилие над някого, потискам го социално или политически; подлагам на гнет.
3. (преносно/психология) За чувство или мисъл – създавам усещане за тежест, безпокойство или мъка у някого.
Ударение
гнетя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гне-тя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гнетя

(пряко)
  • Тежък камък гнетеше гърдите му.
(преносно)
  • Завоевателят гнетеше местното население с непосилни данъци.
(преносно/психология)
  • Съвестта го гнетеше заради извършената несправедливост.
  • Лошо предчувствие гнетеше душата ѝ.

Антоними на гнетя

Как се пише гнетя

Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. завършва на (гнетя), в 3 л. мн.ч. на -ят (гнетят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гнести
Наследник на праславянския корен *gntti (стискам, мачкам). Сродна с 'гнет'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мисъл ме гнете
  • съвестта ме гнете