Енциклопения на българския език

глутница

[glˈutnitsɐ]
Ударение
глу̀тница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
глут-ни-ца
Род
женски
Мн. число
глутници
Докладвай грешка в описанието

Как се пише глутница

Грешни изписвания: глудница, глотница, глутнйца
Пише се с 'т' (от корена 'глът-'/'глут-'), проверка може да се направи с думата 'гълтам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глутъ
Свързано със стария корен *glъtъ (гълтам, ям лакомо). Първоначално е означавало група животни, които се хранят заедно или нападат жертва.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вълча глутница
  • глутница кучета
Фразеологизми:
  • Вълк единак (противопоставяне на глутница)