Енциклопения на българския език

глупачка

[ɡlʊˈpat͡ʃkɐ]

глупачка значение:

1. (пряко) Жена с ограничени умствени способности; неинтелигентна жена.
2. (разговорно) Наивна жена, която лесно бива излъгана.
Ударение
глупа̀чка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
глу-пач-ка
Род
женски
Мн. число
глупачки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глупачка

(пряко)
  • Тя се държа като пълна глупачка по време на интервюто.
  • Не бъди глупачка, вземи парите и бягай.
(разговорно)
  • Само една влюбена глупачка би повярвала на тези обещания.

Антоними на глупачка

Как се пише глупачка

Грешни изписвания: глопачка, глупъчка
Коренът на думата се пише с 'у' (глуп-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:глоупъ
Женски род на 'глупак', произлизащо от старобългарския корен 'глоупъ' (глупав, прост).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • влюбена глупачка
  • пълна глупачка
глупачка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник