Енциклопения на българския език

глезя

[ˈglɛzʲɐ]

глезя значение:

1. (общо) Задоволявам всички капризи и желания на някого; разглезвам.
2. (рефлексивно (глезя се)) Държа се капризно, детински; преструвам се на нежен или безпомощен.
Ударение
гле'зя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
гле-зя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
глезя се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на глезя

(общо)
  • Бабата постоянно глези внуците си със сладкиши.
  • Не го глези толкова, ще стане нетърпим.
(рефлексивно (глезя се))
  • Престани да се глезиш и изяж супата.
  • Тя се глезеше пред огледалото.

Как се пише глезя

Грешни изписвания: глеза

Глагол от II спрежение. В 1 л., ед.ч. завършва на .

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*glez-
Вероятно сродно с корени, означаващи 'слуз', 'мекота', 'хлъзгавост' (срв. глезен). Развитието на значението е към 'държа се меко', 'разнежвам се'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • глезя децата
  • глезя се пред някого

Популярни търсения и запитвания за глезя

глезя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник