Енциклопения на българския език

газя

[ˈɡazjɐ]

газя значение:

1. (пряко) Вървя през вода, сняг, кал или висока трева, като преодолявам съпротивлението им.
2. (пряко) Стъпвам върху нещо и го мачкам или унищожавам.
3. (преносно) Нарушавам грубо (закон, клетва, дума, права).
Ударение
га̀зя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
га-зя
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на газя

(пряко)
  • Децата газеха в локвите след дъжда с гумени ботуши.
  • Цял ден газихме дълбокия сняг, за да стигнем до хижата.
(пряко)
  • Внимавай да не газиш цветята в лехата!
(преносно)
  • Тези действия газят конституцията и основните човешки права.

Антоними на газя

Как се пише газя

Грешни изписвания: газа, гъзя
Глагол от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е 'я' (газя), а в 3 л. мн.ч. е 'ят' (газят).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:газити
Общославянски произход от 'gaziti' (вървя през нещо, тъпча).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • газя закона
  • газя лука
  • газя в калта
Фразеологизми:
  • газя лука

Популярни търсения и запитвания за газя