Енциклопения на българския език

гадинка

[gɐˈdinkɐ]

гадинка значение:

1. (пряко) Малко животно, насекомо или друга твар; използва се често за буболечки или дребни вредители.
2. (преносно) Гальовно или иронично обръщение към дете или домашен любимец, което подчертава неговата миловидност или палавост.
Ударение
гадѝнка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
га-дин-ка
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Род
женски
Мн. число
гадинки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на гадинка

(пряко)
  • В тревата пълзеше някаква шарена гадинка.
  • Всяка гадинка в гората се бе скрила от бурята.
(преносно)
  • Ела тук, малка гадинке, да те прегърна!
  • Котката е голяма гадинка, пак е съборила вазата.

Как се пише гадинка

Грешни изписвания: гадинка, гъдинка, гадйнка

Думата се пише с и в наставката -инка. Не се пише двойно 'н'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:гадъ
Умалителна форма на думата „гад“ (същество, животно), произлизаща от праславянския корен *gadъ, свързан с отвращение или нечистота, но в съвременната умалителна форма често носи нюанс на симпатия или незначителност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • малка гадинка
  • досадна гадинка
  • вредна гадинка