Енциклопения на българския език

върховенство

[vɐrˈxɔvɛnstvo]

върховенство значение:

1. (право/политика) Състояние на най-висока власт, господство или приоритет над всичко останало.
Ударение
върхо̀венство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вър-хо-вен-ство
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на върховенство

(право/политика)
  • Основен принцип на демокрацията е върховенството на закона.
  • Върховенството на конституцията гарантира правата на гражданите.

Синоними на върховенство

Антоними на върховенство

Как се пише върховенство

Втората гласна е 'о' (върховенство), а наставката е -ство (без изпадане на 'т').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:връх
От прилагателното 'върховен' + наставка -ство. Коренът 'връх' е със старобългарски произход (врьхъ).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върховенство на закона
  • върховенство на правото