възхита
[vɐzˈxita]
- Ударение
- възхѝта
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-хи-та
- Род
- женски
- Мн. число
- възхити (рядко)
Как се пише възхита
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възхитя
Отглаголно съществително от 'възхитя'. Коренът 'хит-' е свързан със старобългарското 'хытити' (грабвам, похищавам), като значението е еволюирало от 'грабнат (от емоция)' към 'очарован'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скрита възхита
- изразявам възхита