Енциклопения на българския език

възразя

[vɐzrɐˈzʲa]

възразя значение:

1. (пряко) Да изкажа несъгласие, да оспоря нечие мнение или твърдение; да се противопоставя словесно.
Ударение
възразя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
въз-ра-зя
Вид
свършен
Преходност
непреходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
възразявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възразя

(пряко)
  • Не смеех да му възразя, защото изглеждаше много ядосан.
  • Ако някой възрази на решението, ще трябва да гласуваме отново.

Антоними на възразя

Как се пише възразя

Грешни изписвания: възразявам, вазразя, възръзя
Пише се с 'з' пред звучната съгласна 'р' (представка въз-). Да не се бърка с формата за несвършен вид 'възразявам'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:възразити
Образувано от представка 'въз-' и корен, свързан със старото значение за удар или сечене, което се е развило в преносното значение на 'противопоставям се с думи'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възразя остро
  • възразя плахо
  • нямам какво да възразя