възпълен
[vɐsˈpɤlɛn]
- Ударение
- възпъ̀лен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-пъ-лен
- Род
- мъжки
Как се пише възпълен
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:пълен
Съчетание от представката 'въз-' (придаваща значение на непълна степен на качеството) и 'пълен'.