възпитателен
[vɐspiˈtatɛlɛn]
възпитателен значение:
1. (педагогика/социология) Който се отнася до възпитанието (изграждането на личността, навиците и морала).
2. (преносно) Който служи за поука; поучителен.
- Ударение
- възпита'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- възпитателни
Примери за използване на възпитателен
(педагогика/социология)
- Училището има не само образователна, но и възпитателна функция.
- Приложиха се строги възпитателни мерки спрямо учениците.
(преносно)
- Това беше един възпитателен пример за всички нас.
Синоними на възпитателен
Как се пише възпитателен
Пише се с ъ в представката въз- и с е в суфикса -тел-.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въспитати
Произлиза от глагола 'възпитам' (възпитавам). Коренът е свързан със старобългарското 'питати' (храня, отглеждам), с представка 'въз-'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- възпитателен процес
- възпитателен метод
- тaрудово-възпитателен (ТВО)
- възпитателна беседа
Популярни търсения и запитвания за възпитателен
какво е възпитателен, възпитателен или възпитатълен, възпитателен или вазпитателен, възпитателен или възпйтателен, възпитателен или възпитътелен, възпитатълен или вазпитателен, възпитатълен или възпйтателен, възпитатълен или възпитътелен, вазпитателен или възпйтателен, вазпитателен или възпитътелен, възпйтателен или възпитътелен