възпитаване
[vɐspiˈtavɐnɛ]
възпитаване значение:
1. (педагогика) Системен процес на формиране на личността, характера, навиците и ценностите на човек (обикновено дете).
2. (преносно) Създаване и развиване на определени качества, чувства или навици у някого.
- Ударение
- възпита̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- въз-пи-та-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- възпитавания
Примери за използване на възпитаване
(педагогика)
- Възпитаването на децата изисква търпение и постоянство.
- Методи за правилно възпитаване.
(преносно)
- Възпитаване на чувство за отговорност у служителите.
Синоними на възпитаване
Как се пише възпитаване
Завършва на -не като стандартно отглаголно съществително. Префиксът е въз-.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:възпитавам
Отглаголно съществително от „възпитавам“. Глаголът е калка или заемка от руски (воспитать), като коренът е свързан със старобългарското „питати“ (храня). Първоначалният смисъл е „отхранване“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- домашно възпитаване
- нравствено възпитаване
Популярни търсения и запитвания за възпитаване
какво е възпитаване, възпитаване или възпитавание, възпитаване или вазпитаване, възпитаване или възпйтаване, възпитаване или възпитъване, възпитаване или възпитавъне, възпитавание или вазпитаване, възпитавание или възпйтаване, възпитавание или възпитъване, възпитавание или възпитавъне, вазпитаване или възпйтаване, вазпитаване или възпитъване, вазпитаване или възпитавъне, възпйтаване или възпитъване, възпйтаване или възпитавъне, възпитъване или възпитавъне