възмъжалост

[vɐzmɐʒaɫost]

възмъжалост значение:

1. (пряко) Състояние на физическа и психическа зрялост, присъща на възрастен мъж; зрялост, укрепналост.

Ударение: възмъжа̀лост
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: въз-мъ-жа-лост
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възмъжалост

(пряко)

По лицето му вече се четеше една сурова възмъжалост.
Годините в армията придадоха на момчето необходимата възмъжалост.

Синоними на възмъжалост

зрялост, мъжественост, укрепналост

Антоними на възмъжалост

детски вид, незрялост, инфантилност

Как се пише възмъжалост

Грешни изписвания: възмажалост, вазмъжалост, възмъжълост, възмъжалуст

Коренът на думата е 'мъж', затова се пише с 'ъ' и 'ж'. Представката е 'въз-'.

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:възмъжал

Образувано от миналото свършено деятелно причастие 'възмъжал' (от глагола 'възмъжавам') + наставката '-ост' за образуване на абстрактни съществителни имена.

Употреба

Чести словосъчетания:

преждевременна възмъжалост
физическа възмъжалост