Енциклопения на българския език

възмущаване

[vɐzmoˈʃtavɐnɛ]

възмущаване значение:

1. (психология) Процесът на изпитване или изразяване на силно недоволство, гняв и несъгласие спрямо нечия постъпка или несправедливост.
Ударение
възмуща̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-му-ща-ва-не
Род
среден
Мн. число
възмущавания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възмущаване

(психология)
  • Неговото постоянно възмущаване от политическата обстановка стана досадно.
  • Възмущаването на гражданите доведе до протести.

Антоними на възмущаване

Как се пише възмущаване

Буквата щ се използва за звукосъчетанието [шт]. Недопустимо е изписването с 'шт'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:commotio
Чрез руски (возмущение) или църковнославянски, калка на латински корени или директна заемка на концепцията за 'размътване', 'вълнение'. Коренът е сродни с 'мътя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • искрено възмущаване
  • публично възмущаване