Енциклопения на българския език

възмутително

[vɐzmuˈtitɛlno]

възмутително значение:

1. (пряко) По начин, който предизвиква възмущение, гняв или недоволство; безобразно.
2. (предикатив) Оценка за ситуация – че е достойна за възмущение.
Ударение
възмути'телно
Част на речта
наречие, прилагателно име
Сричкоделение
въз-му-ти-тел-но
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възмутително

(пряко)
  • Той се държа възмутително по време на тържеството.
  • Цените са се покачили възмутително много.
(предикатив)
  • Възмутително е да се чака толкова дълго за линейка.

Антоними на възмутително

Как се пише възмутително

Пише се с и (от глагола възмути).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:възмутителен
Наречие/среден род на прилагателното 'възмутителен', произлизащо от глагола 'възмутя'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • звучи възмутително
  • държа се възмутително
възмутително : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник