Енциклопения на българския език

въздухоплаване

[vɐzduxoˈpɫavanɛ]

въздухоплаване значение:

1. (транспорт/техника) Придвижване на летателни апарати в земната атмосфера; теорията и практиката на летенето.
Ударение
въздухопла̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
въз-ду-хо-пла-ва-не
Род
среден
Мн. число
няма (singularia tantum)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на въздухоплаване

(транспорт/техника)
  • Историята на българското въздухоплаване е богата на постижения.
  • Законът за гражданското въздухоплаване регулира полетите над страната.

Синоними на въздухоплаване

Как се пише въздухоплаване

Сложна дума, пише се слято. Съединителната гласна е 'о', а не 'у'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:въздух + плавам
Калка (буквален превод) на чужди термини (напр. немски Luftfahrt), съставена от 'въздух', съединителна гласна 'о' и отглаголното съществително 'плаване'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гражданско въздухоплаване
  • военно въздухоплаване