Енциклопения на българския език

възгордявам

[vɐzɡorˈdʲavɐm]

възгордявам значение:

1. (пряко) Правя някого да стане горд, да изпита чувство на гордост (рядка употреба в преходен смисъл).
2. (възвратно) (Възгордявам се) Ставам прекалено горд, високомерен, надменен; започвам да имам твърде високо мнение за себе си.
Ударение
възгордя'вам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
въз-гор-дя-вам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
възгордявам се
Видова двойка
възгордея
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възгордявам

(пряко)
  • Успехите на сина му го възгордяваха.
(възвратно)
  • Не бива да се възгордяваш от първата победа.
  • След повишението той се възгордя и спря да поздравява колегите си.

Антоними на възгордявам

Как се пише възгордявам

Съдържа променливо 'я'. Във формата за несвършен вид е с 'я' (възгордявам), но коренът е 'горд'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:горд
Префиксално образувание от 'въз-' + 'горд' + глаголна наставка. Сродна със старобългарски корени.