Енциклопения на българския език

възвестя

[vɐzvɛˈstʲa]

възвестя значение:

1. (книжовно) Съобщавам тържествено някаква новина или събитие на много хора; провъзгласявам.
2. (преносно) Давам знак за настъпването на нещо; предвещавам.
Ударение
възвестя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
въз-вес-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
възвестявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възвестя

(книжовно)
  • Камбаните възвестиха началото на празника.
  • Ангелът възвести раждането на Спасителя.
(преносно)
  • Първите кокичета възвестиха пролетта.

Антоними на възвестя

Как се пише възвестя

Грешни изписвания: въсвестя, вазвестя
Представката е 'въз-', а не 'въс-'. Пред звучна съгласна 'в' (във 'вестя'), 'з' се запазва звучна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въз + весть
Образувано от представка 'въз-' (усилващо значение или насоченост нагоре/навън) и корен 'вест' (новина, съобщение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • възвестя началото
  • възвестя победата
  • възвестя новината
възвестя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник