Енциклопения на българския език

вуйчо

[ˈvujtʃo]

вуйчо значение:

1. (роднински връзки) Братът на майката.
2. (разговорно) Съпругът на лелята (сестрата на майката или бащата), макар че технически е 'свако' или 'калеко'.
3. (разговорно/фамилиарно) Обръщение на дете към по-възрастен непознат мъж или близък приятел на родителите.
Ударение
ву̀йчо
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вуй-чо
Род
мъжки
Мн. число
вуйчовци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вуйчо

(роднински връзки)
  • През лятото отидох на гости при вуйчо си на село.
(разговорно)
  • Вуйчо Иван, мъжът на леля Мария, дойде с колата.
(разговорно/фамилиарно)
  • Кажи 'Добър ден' на вуйчото!

Синоними на вуйчо

Как се пише вуйчо

Грешни изписвания: войчо, вуйчу, вуичо
Пише се с 'у' и 'й'. Думата завършва на 'о', както повечето обръщения от мъжки род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:уи
От старобългарското 'уи' (чичо по майчина линия). Сродна с латинското avunculus.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вуйчо владика
Фразеологизми:
  • Имам вуйчо владика