втулка
[ˈftuɫkɐ]
втулка значение:
1. (техника) Машинен елемент с формата на цилиндър или конус с отвор по оста, който служи за лагеруване на валове, за уплътнение или като преходник между детайли.
- Ударение
- вту̀лка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- втул-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- втулки
Примери за използване на втулка
(техника)
- Трябва да се смени износената бронзова втулка на стартера.
- Поставиха изолираща втулка на кабела.
Как се пише втулка
Етимология
Произход:Руски
Оригинална дума:втулка
Заемка от руски език. Произлиза от глагола *втулить* (вмъкна, напъхам), свързан с предлога *в* и корена *тул* (крие, затулва).
Употреба
Чести словосъчетания:
- бронзова втулка
- лагерна втулка
- дистанционна втулка