Енциклопения на българския език

вселенски

[fsɛˈlɛnski]

вселенски значение:

1. (астрономия) Който се отнася до Вселената като цяло; космически.
2. (религия) Който се отнася до цялата християнска църква (преди разкола) или до върховната патриаршия в православието.
Ударение
вселѐнски
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
все-лен-ски
Род
мъжки
Мн. число
вселенски
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вселенски

(астрономия)
  • Учените изследват вселенските закони на гравитацията.
  • Изправен пред вселенската бездна, човек се чувства нищожен.
(религия)
  • Първият вселенски събор се е провел в Никея.
  • Вселенският патриарх служи в Истанбул.

Антоними на вселенски

Как се пише вселенски

Грешни изписвания: вселенскии, вселенскй
Прилагателното завършва на -ски. В м.р. ед.ч. се пише с едно и.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въселена
От съществителното 'вселена'. В църковния контекст е калка от гръцкото 'oikoumenikos' (отнасящ се до целия населен свят).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • Вселенски патриарх
  • вселенски събор
  • вселенски разум
  • вселенска скръб