Енциклопения на българския език

все

[fsɛ]

все значение:

1. (време (наречие)) Постоянно, винаги, по всяко време; без прекъсване.
2. (продължителност (частица)) За означаване, че действието продължава и в момента (често в съчетание с 'още').
3. (усилване (частица)) За подчертаване или усилване на значението на следващата дума (често сравнителна степен или местоимение).
Ударение
всѐ
Част на речта
наречие, частица
Сричкоделение
все
Род
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на все

(време (наречие))
  • Той все закъснява за работа.
  • Времето е все така лошо.
(продължителност (частица))
  • Все още те чакам.
  • Той е все там.
(усилване (частица))
  • Става все по-студено.
  • Все едно ми е какво мислят.
  • Все някой трябва да го направи.

Антоними на все

Как се пише все

Грешни изписвания: фсе

Думата започва с буквата в, въпреки че се обеззвучава и чува като 'ф' пред беззвучната 'с'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вьсь
От старобългарската форма за среден род на местоимението 'вьсь' (цял, всичко). Развива се в наречие за време и начин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • все още
  • все повече
  • все едно
  • все пак
  • все тая
Фразеологизми:
  • все едно
  • все пак
  • все тая

Популярни търсения и запитвания за все

все : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник