внушително
[vnoˈʃitɛlno]
внушително значение:
1. (общо) По начин, който предизвиква уважение, респект или възхищение поради размери, сила или вид.
2. (количество) В много голяма степен или количество.
- Ударение
- внушѝтелно
- Част на речта
- наречие
- Сричкоделение
- вну-ши-тел-но
- Род
- няма
Примери за използване на внушително
(общо)
- Сградата се издигаше внушително над площада.
- Той говори внушително и всички го слушаха със затаен дъх.
(количество)
- Цената на имота нарасна внушително за една година.
Синоними на внушително
Антоними на внушително
Как се пише внушително
Пише се с у в първата сричка (внушавам), а не с 'о'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:внушавам
Произлиза от прилагателното 'внушителен', което е образувано от глагола 'внушавам' (от руски 'внушать' или старобългарски корен, свързан с 'уши' - вкарвам в ушите/ума) + наставка '-телен'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- звучи внушително
- изглежда внушително