Енциклопения на българския език

вникване

[ˈvniqvɐnɛ]

вникване значение:

1. (общо) Процесът на задълбочено разбиране на същността на даден проблем, въпрос или ситуация; проникване в смисъла.
Ударение
внѝкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
вник-ва-не
Род
среден
Мн. число
вниквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вникване

(общо)
  • Изисква се сериозно вникване в материята, за да се реши задачата.
  • Липсваше ѝ желание за вникване в чуждите проблеми.

Антоними на вникване

Как се пише вникване

Грешни изписвания: вниквъне, внйкване
Думата завършва на -не, характерно окончание за отглаголни съществителни в среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:вникна
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'вникна' (представка в- + корен -ник-, сродно с 'никна'). Означава навлизане в дълбочината на нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбоко вникване
  • вникване в детайлите
  • вникване в същността