Енциклопения на българския език

влюбя

[ˈvʎubʲɐ]

влюбя значение:

1. (пряко) Предизвиквам силно любовно чувство у някого, карам някого да обикне (използва се рядко в тази пряка преходна форма, по-често се среща във възвратна форма).
2. (възвратно) (влюбя се) Започвам да изпитвам силна любов, силно емоционално и романтично влечение към някого.
Ударение
влю̀бя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
влю-бя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
влюбя се
Видова двойка
влюбвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на влюбя

(пряко)
  • Тя успя да влюби в себе си целия екипаж с чара и интелекта си.
(възвратно)
  • Страхувам се, че ако го видя отново, ще се влюбя безпаметно.
  • Те се влюбиха един в друг от пръв поглед.

Синоними на влюбя

Антоними на влюбя

Как се пише влюбя

Грешни изписвания: влюба
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (влюбя), а не -а, тъй като коренът завършва на мека съгласна.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:любъ
Произлиза от праславянския корен *ljub- (любов), с представка в- (обозначаваща навлизане в състояние).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • влюбя се от пръв поглед
  • влюбя се до уши
  • влюбя се безумно
Фразеологизми:
  • влюбя се до полуда
  • влюбя се като хлапак

Популярни търсения и запитвания за влюбя