влечуго

[vlɛˈt͡ʃuɡo]

влечуго значение:

1. (зоология) Гръбначно животно от клас Reptilia, което е студенокръвно, диша с бели дробове и тялото му обикновено е покрито с люспи или костни плочки (змии, гущери, костенурки, крокодили).

2. (преносно) Човек, който раболепничи, подмазва се или предизвиква отвращение с низкото си поведение.

Ударение: влечу̀го
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: вле-чу-го
Род: среден
Мн. число: влечуги

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на влечуго

(зоология)

Крокодилът е едно от най-едрите съвременни влечуги.
Зоологическата градина откри нов терариум за влечуги.

(преносно)

Не бъди такова влечуго, имай малко достойнство!
Той се държеше като влечуго пред началството.

Синоними на влечуго

рептилия, подлизурко, гадина, червей

Как се пише влечуго

Грешни изписвания: влечюго, вличуго, влечого, влечугу

Думата се пише с е в първата сричка (от влека) и с у след ч (чу, щу се пишат с у).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:влека

Словообразувателно е свързано с глагола 'влека', 'влача'. Представлява калка (буквален превод) на латинския термин 'reptile' (пълзящо).

Употреба

Чести словосъчетания:

отровно влечуго
студенокръвно влечуго
клас Влечуги