Енциклопения на българския език

вкуся

[ˈvkusʲɐ]

вкуся значение:

1. (пряко) Хапвам малко от нещо, за да усетя вкуса му; опитвам храна.
2. (преносно) Изпитам, преживея нещо (обикновено силно чувство или състояние).
Ударение
вку̀ся
Част на речта
глагол
Сричкоделение
вку-ся
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
вкусвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на вкуся

(пряко)
  • Позволи ми да вкуся от гозбата, преди да я сервираш.
(преносно)
  • Той искаше да вкуси от сладостта на победата.
  • Народът вкуси горчивината на робството.

Как се пише вкуся

Грешни изписвания: вкъся, вкося

Думата започва със съчетанието вк- и коренът е -кус- (от вкус). Пише се с 'у'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:въкоусъ
Произлиза от старобългарското 'въкоусити', производно на 'коусити' (хапвам, пробвам). Сродно с готското kausjan (пробвам, опитвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вкуся свободата
  • вкуся храна
  • вкуся плода на
Фразеологизми:
  • вкуся забранения плод

Популярни търсения и запитвания за вкуся

вкуся : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник