вкаменяване
[vkɐmɛˈnʲavanɛ]
вкаменяване значение:
1. (геология) Процес на превръщане на органични останки в камък чрез минерализация; фосилизация.
2. (преносно) Състояние на пълна неподвижност, причинена от силна емоция (ужас, изненада, страх).
- Ударение
- вкаменя'ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вка-ме-ня-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- вкаменявания
Примери за използване на вкаменяване
(геология)
- Вкаменяването на дървото е продължило милиони години.
(преносно)
- При вида на опасността настъпи пълно вкаменяване на тялото му.
Синоними на вкаменяване
Как се пише вкаменяване
Думата започва с предлог-представка 'в-', който се обеззвучава при изговор пред беззвучно 'к', но се пише 'в'.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:камы
Отглаголно съществително от 'вкаменявам', което произлиза от корена 'камен' (камък) с представка 'в-'.